За да оцениш една книга подобаващо, понякога се налага да я прочетеш точно в подходящия момент -- по-скоро въпрос на късмет е да откриеш правилната книга в правилното време, да попадне в ръцете тогава, когато ще ти окаже най-голямо въздействие. Такъв за мен е случаят със "Самодива". Дебютният роман на Краси Зуркова е запленяващо пътешествие, преплитащо в себе си древногръцка митология, български легенди, американска култура и вълнуващите трепети на първата любов. Интригуващо четиво, което те кара със затаен дъх да "Самодива" е глътка свеж въздух в съвременната българска литература. 
препускаш през страниците,

Осемнадесетгодишната пианистка Теодора заминава за Америка, за да учи в Принстън, където е приета с пълна стипендия. Далеч от дома и семейството си, сама в непозната страна, Теа трябва да балансира лекциите в университета, работата си в столовата, пианото и личния си живот. Привлечена от двама енигматични братя, наглед приличащи си, но в същото време пълни противоположности, тя трябва да избере по кой път да поеме. Животът на Теодора е повече от объркан. И сякаш всичко това не е достатъчно, преди да замине, Теодора разбира дълго пазена семейна тайна: смъртта на сестра й, грижливо укривана зад заключени врати цели петнадесет години. Теа, несъзнателно следвала стъпките на покойната, се връща в Принстън, за да разследва мистериозните обстоятелства, при които е загинала Елза. 

Макар че не открих така любимите ми почти педантично детайлни описания, включващи в най-малката подробност почти дразнещи сензорни детайли, останах силно впечатлена от "Самодива". Изключително красиво написан, романът разкрива широки езикови познания и лекота на изказа. Въпреки че Зуркова издава "Самодива" на английски, българският вариант на книгата не е превод, а преработена версия, написана на български. Диалогът е реалистичен, лее се гладко и се появява на точните места, в умерени количества, без да звучи пресилено, без да накъсва действието и без да досажда. Често пъти в младежката литература разговорите звучат неловко и неестествено, хванати в капана на това да не са нито прекалено зрели, нито прекалено инфантилни, но Зуркова е успяла да избегне това, давайки на героите си реплики, които си тежат на мястото. Невъзможно е да не се забележи невероятната ерудираност на авторката. Интелигентността струи от всяка страница, в която българската легенда за самодивите, древногръцките митове за Дионисий, Орфей и Евридика, и менадите, астрономия, музика, литература, психология и изкуство умело се преплитат в деликатно изтъкана мрежа, която като примка се затяга около Теа.

Интересни са и образите - професорът по гръцко изкуство, който е единствената връзка на Теодора със сестра й, двамата братя Естлин, които са двете страни на една и съща монета, както и самата Теа, която ми напомни на мен самата и която почувствах близка и позната. Второстепенни герои като Рита и Бен също са добре изградени и въпреки, че не играят главна роля, не са просто грубо щриховани, а заживяват свой живот между страниците. Рис е може би най-любопитният образ, притежаващ всички черти на т.нар. Байронов герой - образ-архетип в литературата, създаден от лорд Байрон в поемата "Странстванията на Чайлд Харолд". Байроновият герой е герой на Романтизма, мрачен, загадъчен, богат и ексцентричен, почти нездравословно обсебен от героинята - класически примери са Дарси, Хийтклиф и Фроло. Красив, циничен, опасен, Рис (името му неслучайно е такова - Теодора му обяснява, че на български рис е опасен хищник) се вписва във всички критерии за Байронов герой. Както традицията повелява, Байроновият герой, наричан още антигерой, е морален антипод на чист, неопорочен, почти ангелски образ. Такава се явява Теодора, със самодивска кръв във вените, ефирна, неопетнена и божествено красива.

Символната система в романа също е впечатляваща - розите, маковете, ролята на преобладаващите цветове (червено, бяло и черно), слънцето, луната, звездите, всички внушаващи фатализъм, зависимост, живот, смърт, любов, омраза, предреченост, обединени в едно.

По уникален начин са свързани българската и гръцката митология, мита за менадите (наричани още вакханки) и легендата за самодивите, Дионисий, Орфей и Плеядите, намерили място в 21 век, сред игри на Скрабъл, колежански купони и неразгадани убийства.

Музиката играе водеща роля в живота на Теодора и има централно място в романа. Направих си труда да изслушам всички споменати в "Самодива" произведения и не съжалявам. Шопен, Дебюси, Албенис идеално синтезират атмосферата и емоционалния заряд на романа и допринасят за пълноценното четене и вникване в историята.

Друго, което отличава романа, са елементите на автобиографичност - Краси Зуркова също заминава да учи в Принстън, когато е на 18, и описанията на камупса, на Принстънските нрави и привички, на атмосферата, са автентични и достоверни.

Единственото, което не ми допадна в "Самодива", е колко голяма част от сюжета е заета от любовните терзания на Теодора. Често допускана грешка от авторите на младежка литература е да предполагат, че една история не може да бъде успешна без любовен триъгълник или без да бъде доминирана от любовна драма. Разплитането на мистерията около смъртта на Елза, връзката на Теодора със самодивите, загадката с менадите и даемоните, алфа и омега, са достатъчно увлекателни и нестандартни, за да задържат вниманието на читателя и без до болка познатите първи трепети на осемнадесетгодишна девойка.

"Самодива" е симбиоза от жанрове, вдъхнала живот на българската митология, вълшебна приказка за любовта, превъзмогваща всичко, вълнуваща мистерия и живописен разказ за колежанския живот на чужденците в Америка, културен сблъсък и чудновата комбинация между традиционно и модерно.