От малко повече от половин година разполагам с чудото на техниката, наречено електронен четец, и след солидно количество прочетени книги, смея да твърдя, че вече имам добре изградено мнение както за предимствата, така и за недостатъците на четците - и в частност на Kindle, тъй като различните модели си имат различни "характери". Тази публикация няма за цел да рекламира Kindle, обещавам, че не са ми платили, за да я напиша.

Не мога със сигурност да ви кажа модела на Kindle, но мисля, че беше Paperwhite? Паметта му е достатъчно голяма, че да имам 142 книги и да не съм запълнила и 1/3, поддържа .pdf, .mobi и .txt, като най - големият му недостатък е, че не чете .epub, поради което се налага да прибягвам до допълнителни сайтове за конвертиране. И въпреки това чрез него имам неограничен достъп до малка библиотека навсякъде и по всяко време, а и по - богат избор на четиво. Не ми се налага да купувам книги, нито да съм притисната от срокове, за да ги върна в библиотека/на приятел. Рядко ми се случва да не открия книга, която ми се чете, някъде из Интернет.

Батерията му държи около 4 - 5 дни при интензивно четене и около две седмици ако не чета толкова често. Освен чрез USB, може да се зарежда и в ел. мрежата, с помощта на обикновен адаптер (аз използвам на Samsung), тъй като такъв в комплекта няма. На размери е малко по - голям от смартфон, тънък, компактен и удобен за пъхане по джобове и чанти, и като цяло много по - лесно преносим: вече не ми се налага да мъкна със себе си тежки книги, които освен това са и неудобни за криене (особено когато искаш да почетеш в училище). Друг плюс на малките размери е, че може да се държи с една ръка като със същата ръка могат да се сменят и страниците, и най - спокойно можеш да се разхождаш четейки. (не го правя.)(излъгах.) Що се отнася за физическата издръжливост, не мога да говоря от личен опит.

Освен разбира се очевидната му функция, Kindle-чето ми си има и Wi-Fi, който се използва почти напълно, за да си "купувам" безплатните книги от Amazon Store, а понякога и, за да отбележа напредъка си с някоя книга или за да потърся определено заглавие в Goodreads - изключително удобно е, не се налага да използвам компютър/телефон, когато съм вкъщи за достъп до сайта. За съжаление с това опциите му за употреба на интернет долу-горе се изчерпват, но не се оплаквам особено.

Допълнителен perk са няколкото речника на многобройни езици (българският не е включен), които позволяват чрез натискане на определена дума да изведеш всичките й значения/да я провериш в Wikipedia. Голяма екстра е, че можеш да разглеж
даш и самите речници, когато си поискаш, т.е. получаваш като бонус и портативен речник. Cool. Съществува и готината опция WordWise, която основно е прикачена към класически книги и е на няколко нива на трудност. Докато си четеш, над думи, които е най - вероятно да са ти непознати, в полу-прозрачен шрифт са написани накратко значенията им в контекста.

Подчертаването на цитати е голям плюс, защото освен, че ти ги запазва в отделен документ с датата и часа на подчертаването, можеш да си прикачаш бележчици към тях, както и да ги споделяш в която си поискаш социална мрежа. За разлика от хартиените книги, в които направо го чувствам като кощунство да драскам, тук мога да си подчертавам на воля. Нещо, което съвсем наскоро открих, е и опцията за снимане на екрана, като снимките можеш да отвориш едва, когато свържеш четеца с USB към компютър. Някои книги (тези, които съм си "купила" от Amazon Store) имат опция да ти показват цитати, които други хора са подчертали.

Може би един от най - големите плюсове е настройката на светлината. Аз самата не я размествам кой знае колко, в повечето случаи я оставям да се нагласява автоматично, но специалният екран излъчва светлина, която 1) не уврежда толкова много очите, колкото светлината на други мобилни устройства и 2) ти позволява да четеш в тъмното, защото се нагажда според количеството на естествената светлина. С други думи: можеш да четеш под юргана! без фенерче! Можеш да четеш и докато пътуваш нощем в кола, изключително удобно е. Самата светлина е и достатъчно мека, че да не дразни околните.

Още нещо, което изключително много ме радва: "страниците" изглеждат точно като направени от хартия, дори прозират съвсем леко, колкото да се види следващата страница, точно както при "истинска" книга.

Четецът измерва скоростта ти на четене и след като "свикне" с нея, изписва в долната дясна част на екрана колко време ти остава до края на главата/книгата, което много помага в случаи на "чета до края на главата и си лягам".

Допълнителна готина възможност е тази да си кръстиш четеца, което е много готино за хора като мен, които обичат да кръщават неодушевени предмети - моят се казва Кера Тамара (три пъти ура за жените в българската история, които остават unacknowledged). Освен име можеш да му дадеш и каквито си избереш лични данни, по които да го разпознаеш в случай, че го изгубиш.

За по - организираните съществува и вариант да си създадеш папки, в които да подредиш книгите си, за останалите - подреждат се по реда, в който ги четеш, по автор или по азбучен ред, твоя воля. Има различни шрифтове, различни размери на шрифтовете, и въобще всичко за всякакви хора с всякакви предпочитания. Ако ви дразнят дребните шрифтове на някои книги, четецът определено е по - добрият вариант.

Единственото дразнещо нещо е скрийнсейвърът, който не можеш да промениш, освен ако не решиш да "хакваш" четеца. Понеже не ми се рискува, принудена съм да гледам реклами на неизвестни книжлета на самопубликували се автори/реклами на дрехи, обувки и веднъж дори на фифтишейдсовете.

Преди да се сдобия с четец, бях срещала какви ли не meme-ове и публикации/статии в различни сайтове - всички от рода на "Истинските книги имат извивки", "Четете истински книги", "Не на четците, хартиената книга е the be all end all" и т.н., и т.н. Като цяло бях останала с впечатлението, че четенето на електронна книга е доста неприятно преживяване. Все пак финансовото предимство на четците надделя и след като се сдобих с един, мога да твърдя, че освен читателския "каприз" да разлистваш страници и да ти мирише на книга, единственият недостатък на четците е такъв: когато видиш някого с електронна книга, нямаш абсолютно никаква възможност да разбереш коя книга чете, освен ако не попиташ. Ситуации от рода на "Оо, видях, че четеш любимата ми книга и реших да те заговоря" и приятелства, завързани по този начин са почти невъзможни.

И въпреки това, като се имат предвид всички предимства и малки екстри на електронните книги, колкото и да ми липсват понякога чувството да разлиствам страници и миризмата на хартия и мастило, уверена съм, че четецът е по - добрият вариант. (Ако хартиените книги станат безплатни, може и да си променя мнението.)