a dragon cave full of books

От малко повече от половин година разполагам с чудото на техниката, наречено електронен четец, и след солидно количество прочетени книги, смея да твърдя, че вече имам добре изградено мнение както за предимствата, така и за недостатъците на четците - и в частност на Kindle, тъй като различните модели си имат различни "характери". Тази публикация няма за цел да рекламира Kindle, обещавам, че не са ми платили, за да я напиша.

Не мога със сигурност да ви кажа модела на Kindle, но мисля, че беше Paperwhite? Паметта му е достатъчно голяма, че да имам 142 книги и да не съм запълнила и 1/3, поддържа .pdf, .mobi и .txt, като най - големият му недостатък е, че не чете .epub, поради което се налага да прибягвам до допълнителни сайтове за конвертиране. И въпреки това чрез него имам неограничен достъп до малка библиотека навсякъде и по всяко време, а и по - богат избор на четиво. Не ми се налага да купувам книги, нито да съм притисната от срокове, за да ги върна в библиотека/на приятел. Рядко ми се случва да не открия книга, която ми се чете, някъде из Интернет.

Батерията му държи около 4 - 5 дни при интензивно четене и около две седмици ако не чета толкова често. Освен чрез USB, може да се зарежда и в ел. мрежата, с помощта на обикновен адаптер (аз използвам на Samsung), тъй като такъв в комплекта няма. На размери е малко по - голям от смартфон, тънък, компактен и удобен за пъхане по джобове и чанти, и като цяло много по - лесно преносим: вече не ми се налага да мъкна със себе си тежки книги, които освен това са и неудобни за криене (особено когато искаш да почетеш в училище). Друг плюс на малките размери е, че може да се държи с една ръка като със същата ръка могат да се сменят и страниците, и най - спокойно можеш да се разхождаш четейки. (не го правя.)(излъгах.) Що се отнася за физическата издръжливост, не мога да говоря от личен опит.

Освен разбира се очевидната му функция, Kindle-чето ми си има и Wi-Fi, който се използва почти напълно, за да си "купувам" безплатните книги от Amazon Store, а понякога и, за да отбележа напредъка си с някоя книга или за да потърся определено заглавие в Goodreads - изключително удобно е, не се налага да използвам компютър/телефон, когато съм вкъщи за достъп до сайта. За съжаление с това опциите му за употреба на интернет долу-горе се изчерпват, но не се оплаквам особено.

Допълнителен perk са няколкото речника на многобройни езици (българският не е включен), които позволяват чрез натискане на определена дума да изведеш всичките й значения/да я провериш в Wikipedia. Голяма екстра е, че можеш да разглеж
даш и самите речници, когато си поискаш, т.е. получаваш като бонус и портативен речник. Cool. Съществува и готината опция WordWise, която основно е прикачена към класически книги и е на няколко нива на трудност. Докато си четеш, над думи, които е най - вероятно да са ти непознати, в полу-прозрачен шрифт са написани накратко значенията им в контекста.

Подчертаването на цитати е голям плюс, защото освен, че ти ги запазва в отделен документ с датата и часа на подчертаването, можеш да си прикачаш бележчици към тях, както и да ги споделяш в която си поискаш социална мрежа. За разлика от хартиените книги, в които направо го чувствам като кощунство да драскам, тук мога да си подчертавам на воля. Нещо, което съвсем наскоро открих, е и опцията за снимане на екрана, като снимките можеш да отвориш едва, когато свържеш четеца с USB към компютър. Някои книги (тези, които съм си "купила" от Amazon Store) имат опция да ти показват цитати, които други хора са подчертали.

Може би един от най - големите плюсове е настройката на светлината. Аз самата не я размествам кой знае колко, в повечето случаи я оставям да се нагласява автоматично, но специалният екран излъчва светлина, която 1) не уврежда толкова много очите, колкото светлината на други мобилни устройства и 2) ти позволява да четеш в тъмното, защото се нагажда според количеството на естествената светлина. С други думи: можеш да четеш под юргана! без фенерче! Можеш да четеш и докато пътуваш нощем в кола, изключително удобно е. Самата светлина е и достатъчно мека, че да не дразни околните.

Още нещо, което изключително много ме радва: "страниците" изглеждат точно като направени от хартия, дори прозират съвсем леко, колкото да се види следващата страница, точно както при "истинска" книга.

Четецът измерва скоростта ти на четене и след като "свикне" с нея, изписва в долната дясна част на екрана колко време ти остава до края на главата/книгата, което много помага в случаи на "чета до края на главата и си лягам".

Допълнителна готина възможност е тази да си кръстиш четеца, което е много готино за хора като мен, които обичат да кръщават неодушевени предмети - моят се казва Кера Тамара (три пъти ура за жените в българската история, които остават unacknowledged). Освен име можеш да му дадеш и каквито си избереш лични данни, по които да го разпознаеш в случай, че го изгубиш.

За по - организираните съществува и вариант да си създадеш папки, в които да подредиш книгите си, за останалите - подреждат се по реда, в който ги четеш, по автор или по азбучен ред, твоя воля. Има различни шрифтове, различни размери на шрифтовете, и въобще всичко за всякакви хора с всякакви предпочитания. Ако ви дразнят дребните шрифтове на някои книги, четецът определено е по - добрият вариант.

Единственото дразнещо нещо е скрийнсейвърът, който не можеш да промениш, освен ако не решиш да "хакваш" четеца. Понеже не ми се рискува, принудена съм да гледам реклами на неизвестни книжлета на самопубликували се автори/реклами на дрехи, обувки и веднъж дори на фифтишейдсовете.

Преди да се сдобия с четец, бях срещала какви ли не meme-ове и публикации/статии в различни сайтове - всички от рода на "Истинските книги имат извивки", "Четете истински книги", "Не на четците, хартиената книга е the be all end all" и т.н., и т.н. Като цяло бях останала с впечатлението, че четенето на електронна книга е доста неприятно преживяване. Все пак финансовото предимство на четците надделя и след като се сдобих с един, мога да твърдя, че освен читателския "каприз" да разлистваш страници и да ти мирише на книга, единственият недостатък на четците е такъв: когато видиш някого с електронна книга, нямаш абсолютно никаква възможност да разбереш коя книга чете, освен ако не попиташ. Ситуации от рода на "Оо, видях, че четеш любимата ми книга и реших да те заговоря" и приятелства, завързани по този начин са почти невъзможни.

И въпреки това, като се имат предвид всички предимства и малки екстри на електронните книги, колкото и да ми липсват понякога чувството да разлиствам страници и миризмата на хартия и мастило, уверена съм, че четецът е по - добрият вариант. (Ако хартиените книги станат безплатни, може и да си променя мнението.)

“But dreams have ways of turning into nightmares.”

Captivating. Other-worldly. There is no other way to describe Erin Morgenstern's masterpiece. If you think this is your typical love story, you're wrong. If you think this is your typical circus book, you're wrong. Damn it, if you think this is your typical anything, you're wrong. The Night Circus is nothing short of magical.


The annotation reads something along the lines of blah-blah magic blah-blah love story blah-blah circus blah-blah mystery blah-blah. Forget that. Forget whatever you've heard about that book. Because it is unlike anything you have ever read. On the surface, the plot is quite classical. Star-crossed lovers. Overly ambitious tutors. Magicians. A circus. Someone destined to die. You know the lot. However, the book is so much more.

Celia and Marco have been training their whole life for the Challenge. Neither knows quite what it is. Neither knows who their opponent is. Venue: unknown. The challenge: to the death. The only thing they are aware of is that they are bound to each other, bound for life, bound by magic, bound to magic. And there is no way out.

But this is not a story about Celia and Marco.

The circus is created. Or the circus creates itself. No one really knows. No one really understands. It arrives unannounced. It begins at nightfall, it ends at dawn. Le Cirque des Reves: elegant, miraculous, breathtaking. Once you witness it, you're sold for life. It obsesses you, it captures your very soul, it touches every nerve. And it never lets go. A circus like no other: only the best, only the most magical performers. Do you dare to go in? Do you dare to stay out? 

The circus is the venue. The circus is the challenge. However, this is not a story about the challenge. This is not a story about Celia and Marco. It is not about Tsukiko, about Bailey, about Poppet and Widget. This is not a story about any of the characters. But it is not about the circus either. This is the story of the circus. Of the way it affects anyone who ever approaches it. If you are ever touched by it, you are never, ever the same.

This book is haphazard. It flows, unpredictable like a river. Effervescent, diaphanous. The plot jumps from past to present, overlaps, entwines the fates of magicians and architects, and farmers, and clairvoyants, young and old, men and women, rich and poor. And you. It connects, across the world, anyone and anything that has ever come in contact with the circus. The second you open the book, you are swept away by the coherently connected fates of richly, masterfully created full-blooded characters that pop up from the pages. Flamboyant or wrapped in dark mystery, plain or peculiar, each of them undertakes a marvelous journey that cleverly intertwines with all the other plot lines: all united by the circus.

Morgentstern ties your heartstrings into a knot. Plays on them. Squeezes or touches gently. She knows the right word every time. She evokes the proper reaction every time. She dances with your imagination, puts your senses to the test. But what is more, she gracefully weaves serious themes into her dark, dreamlike story. Underneath the veil of polished magic and thrilling adventure is a story of manipulation and burning ambition, of pushing one's limits, of the heart corrupted, of love and trust, of passion and talent, of free will and magic.

What makes this book click is the wonderful way it is written. It feels like silk between your fingers. Like cotton candy melting on the tip of your tongue. Like fine wine down your throat. Morgenstern pays painful attention to detail. As you read, you can see every lace on a woman's dress. Every speck of dust on a flat wooden surface. You can hear the hustle and bustle of the circus. Rain rattling on the windows. A collective sigh. The swish of a skirt. You can smell caramel and popcorn, and cider, and cocoa. You can feel the energy of excitement in the air. The words do not caress you. The words pull you under; you're lost. The vivid imagery brings the book to life.

I could not, for the life of me, quite put my finger on what makes The Night Circus so special. What I suspect, however, is that the circus lives. Its magic seeps out of the pages, and you consume it, and are charmed by it, and you sell your soul to it. It is always there, lurking in the back of your mind, rooted in your heart with its black-and-white tents and its mulled cider and its silent performers, the circus of dreams, shrouded in mystery. Behold!

Рядко правя тагове, но този ми се стори изключително забавен. Пък и Зинка ме тагна, а на нея не мога да откажа нищо (само се шегувам, просто обичам да си снимам книгите).

Тагът представлява точно това, за което загатва и името му - book hunt: получаваш списък с определени критерии, по които трябва да намериш определена книга на етажерката си, и после я снимаш. Изглежда доста простичко, но е и трудоемко (после как се подреждат тия книги, а?) и малко опасно (високи камари с книги, които заплашват да се съборят върху теб, предупреждавам да се работи само с каска). За сметка на това определено се позабавлявах и тагвам Миш, защото само тая ппдла не е правила тага.

Име на автор или книга със З в него

Класика

Книга с ключ на нея

Нещо на рафта, което не е книга

Най - старата И най - дебелата книга на рафта

Всъщност това са две отделни категории, но тъй като тази книга е едновременно и най - дебелата, и най - старата ми книга (лично моя, имам си я от 14 години) (пък и ми нямаше детските книжки), реших все пак да ги обединя.

Най - тънката книга на рафта

Книга с момиче/жена на корицата

Книга с момче/мъж на корицата

Книга, която има животно на нея

Книга с мъжки главен герой

Иронично. 

Книга, която има само думи на корицата

Книга с картинки вътре

Книга със златни букви

Дневник - истински или фалшив

Книга, написана от някой с често срещано име 

 

Джон, duuh. 

Книга, която има близък кадър на нещо 

Книга, написана в най - ранния период, който имаш 

Англо - саксонска поема е, nuff said. 

Книга с твърди корици и подвързия

Синьо-зелена книга 

Книга със звезди

Artsy af.

Книга, която не е YA

Книга с много гледни точки 

Каква изненада.

Лъскава книга 

Книга с цветя 

Не съм сигурна, че памукът може да се брои за "цветя", но все пак. 

"Да разкажеш цялата история на човешката страст отнема около седемдесет минути. За съжаление, нямаме толкова време." 

 

Знам как да пиша поезия. Не знам как да пиша за поезия. Точно преди година прочетох смазващата дебютна стихосбирка на Ричард Сайкън. Иронично - в период от живота ми, в който си бях съвсем смазана, Crush ми подейства малко като отрезвителен шамар, като лиани се уви около сърцето ми и до ден днешен не ме е пускала.

През тези дванадесет месеца, често се връщах към нея - дали, за да я препрочета цялата, дали, за да препрочета определени стихове или просто очите ми да се плъзнат по добре познатите подчертани цитати. Когато не я четях, си стоеше там, загнездила се в ума ми, и от време на време, с болезнено присвиване ниско долу в стомаха, с рязко пробождане в сърцето, ми припомняше за съществуването си.

Има причина тази стихосбирка така да ме е обладала. Бих сравнила прочитането й с това да те наритат, да те наръгат и да те захвърлят в някоя канавка.  Неописуема е. Всяка дума на Сайкън захапва правилния нерв. Намира правилната дупка в душата ти и се загнездва в нея. Издълбава си ниша в сърцето ти. Открива точната рана, изсипва сол в нея, бърка с пръст в белезите ти. Доста дълго време търсих някаква - каквато и да е - поезия, която поне малко да наподобява на това. Така и не открих.

Все още не успявам да разбра кое е това, което прави Crush толкова болезнено истинска. Това не е лигава поезия. Това е брутална, цинична поезия, която забива зъби в костите ти, изпива костния ти мозък. Сайкън разговаря с призраци - призраци на минали любови, призраци на минали Аз-ове, призраци на допуснати грешки, призраци на неизвършени дела, призраци на разбити сърца. Написана в свободен (бял) стих, стихосбирката разказва истории, които едновременно звучат универсални, до болка познати, но и строго индивидуални.

Мъката на Сайкън кърви по страниците. Кърви рязко, кърви грубо. Но каквото и да се каже, звучи някак безплътно: това не е поезия, за която се чете; това е поезия, която се чете. Поезия, която се чувства с всяко сетиво: "Веднъж чух, че да се опитваш да обясняваш е като да си признаеш провала. Сигурен съм, че помниш, беше с мен на телефона, любов." 

За съжаление, стихосбирката не е преведена на български език. Опитах се да направя (импровизирани и аматьорски) преводи на първите стихове от първата и втората част на стихосбирката. Искрено се надявам да съм успяла да предам смазващото чувството, което думите му нояст.

Шехерезада