вината в нашите звезди
4:40 PMпредупреждавам, че много хора може да не са съгласни с това. не ми пука колко комерсиален е джон грийн and all, обичам тази книга прекалено много, въпреки всичките недостатъци
“Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен -
сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.”
Шестнадесетгодишната Хейзъл Грейс Ланкастър, диагностицирана с рак на щитовидната жлеза в четвърти стадий, с подписана от болестта смъртна присъда, е отчаяна от живота, който води. Изтощена от борбата с рака, но решена на всичко да направи родителите си щастливи преди да си отиде завинаги, Хейзъл се съгласява да посещава група за взаимопомощ. Това, което не предполага е, че животът й ще се промени завинаги, когато на една от сбирките среща своето чудо.
Огъстъс Уотърс. Седемнадесетгодишен. Диагноза: остеосарком. С ампутиран крак. И очарован от Хейзъл от мига, в който я вижда.
За първи път от години Хейзъл отново се чувства жива; но страхът, че ще нарани всички около себе си, и най – вече Огъстъс, ѝ пречи да бъде истински щастлива. И докато бавно се влюбва в необикновения Огъстъс, въпреки волята си и въпреки опитите си да го предпази, Хейзъл научава повече за живота и смъртта отколкото някога си е представяла, че може да знае. И че „тъкмо това е проблемът с болката - трябва да бъде изпитана докрай.”
Рядко попадам на книга, която да ме разтърси толкова дълбоко, да ме трогне до такава степен, че да ме остави без дъх и без думи. Дълго след като я прочетох за първи път не можех да се отърся от ефекта ѝ; умът ми не побираше как в тази наглед обикновена, дори банална книга, авторът бе успял да вложи толкова много смисъл. Въпроси за болката и любовта, за живота и смъртта, зададени по необикновен начин. Когато ти остава съвсем малко време, дали трябва да продължиш да живееш?
„Вината в нашите звезди” на Джон Грийн не е книга, която
можеш да прочетеш и да забравиш; това е книга, която препрочиташ, отново и
отново, и отново, защото всеки път откриваш нещо ново, нещо дълбоко, нещо,
което да те накара да преосмислиш вижданията си за света. За следата, която
искаш да оставиш след себе си. Защото „следите, които хората оставят след себе
си, често се оказват белези.”
0 comments